На 30 октомври 2021 г. в гр. Хисаря се проведе кръгла маса на тема „ИДЕНТИЧНОСТ И
ИДЕНТИФИКАЦИЯ. МЕТОДОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ И ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ
ПЕРСПЕКТИВИ“. Във форума, освен екипа на проект: „Национални и европейски
измерения на съвременната идентичност на българите“, се включиха водещи специалисти
в областта на етнологията и антропологията, изследващи идентификационните процеси,
както в България, така и в Европа.
Кръглата маса бе открита от гл. ас. д-р Магдалена Славкова – ръководител на проекта.
Гост лекторите проф. д-р Елена Марушиакова и проф. д-р Веселин Попов от ИЕФЕМ –
БАН и Университета Сейнт Андрюс (Великобритания) представиха своите наблюдения и
дългогодишен опит сред ромите/циганите с доклад на тема „Контекстуализация на
идентичностите“. В дискусията се включи и д-р София Захова, представяща Университета на Исландия.
В рамките на първия панел бяха представени доклади, свързани с идентификации и ежедневие. Доц. д-р Албена Накова от Институт по философия и социология при Българска академия на науките, представи своите наблюдения върху проблемите и трудностите при самоидентификацията сред различните общности, като част от предварителните резултати на фокус-групите, които бяха организирани сред различни общности в различни части на страната. Темата за употребата на националния и европейския флаг в ежедневието, представен от докторант Юлия Попчева предизвика голям интерес сред участниците. Представени бяха различни интересни примери, регистрирани по време на теренните й проучвания, осъществени както в Българи, така и в страни от ЕС като Франция и Испания.
Акцентът в изложението на гл. ас. д-р Мина Христова бе върху „новите“ руски имигранти в България и формите на тяхната идентификация. Подобен бе ракурсът и в изложението на гл. ас. д-р Таня Матанова, свързано с ежедневието на българо-арменци от гр. Хасково.
Във втория панел – самоидентификации и приписани идентификации (emic and etic identifications), бяха представени изследвания, свързани с проблемите, касаещи възприемането на „другия“ или „чуждия“, пречупени през призмата на българското общество, както и на общността „от вътре“. Акцентът в изследването на гл. ас. д-р Пламена Славова бе върху „чуждите“ и начина на възприемането им сред представители на българското общество, според теренно проучване в гр. Ямбол и гр. Бургас. Темата, представена от гл. ас. д-р Йелис Еролова: „Игра на идентичности при бежанците в България“, анализира различните форми на самоидентификация сред бежанците от лагерите в Хасково, Харманли и София. Фокусът в доклада на гл. ас. д-р Бехрин Шопова бе върху конструирането на идентичност сред българи мюсюлмани от Югозападна България, като бяха показани различни примери от семейната и религиозната обредност на тази общност.
В третия панел: Миграции и идентичности бяха дискутирани традиционни и съвременни
представи за Европа, за нас и за нашето място в нея, както и влиянието, което
миграционните процеси оказват върху формирането на съвременната идентичност на
българите. Гл. ас. д-р Магдалена Славкова представи своето изследване, свързано с
влиянието на съвременната миграция, мобилност и завръщане при румъноезичните
рудари върху формирането на идентичността сред представителите на общността.
Взаимоотношенията между българи и чужденци в България бяха дискутирани в доклада,
представен от доц. д-р Мила Маева. Своите първи наблюдения от терена си по темата за
идентичността на български граждани, които са живели продължителен период в чужбина
(минимум две години) и са се върнали в България представи гл. ас. д-р Ваня Иванова.
Форумът бе последван от изключително интересна обща дискусия, в която бяха
разисквани ключови моменти от всеки един от представените доклади, също така бяха
поставени и допълнителни въпроси, чиито отговори се надяваме заедно да намерим в
следващите, заложени в проекта терени и задачи.
