Виртуална изложба

Българското национално знаме – начини на употреба

 

Добре дошли в страницата на виртуалната изложба, подготвена от екипа на проект „Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите“. С подбраните от екипа ни фотографии бихме желали да ви разкажем за употребата на националното знаме в официален, но и ежедневен контекст. В търсене на отговори на въпросите дали и в каква степен българите свързват флага с националната си принадлежност, какво е мястото на трикольора в бита и празничността на сънародниците ни в родината и зад граница, всяка снимка продължава нишката на разказа от предходната.

Вече няколко месеца откриваме трибагреника на неочаквани места. Повечето снимки направихме докато пътуваме из страната, а някои от тях дори заснехме в движение. Съзнаваме, че далеч не сме обхванали всички възможни форми на употреба на флага. Не успяхме да заснемем покрива на къщата в с. Гинци (нейната история вижте тук), нито големите знамена на входовете на София и Враца или пък надписите на крайпътни заведения. Оставяме това на Вас, уважаеми читатели!

Приятна виртуална разходка!

Видът и официалната употреба на Българското национално знаме са регламентирани в Конституцията на Република България, Законът за държавния печат и националното знаме на Република България.
Снимка: Флагове пред сградата на Община Панагюрище
Автор: Юлия Попчева
Конституцията на Република България в чл. 166 определя, че: знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу. Законът за държавния печат и националното знаме на Република България пък постановява, че „във вертикално положение на носещо тяло цветовете се подреждат от ляво на дясно – бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето“ (чл. 15, ал. 1)
Снимка: Флагове в гр. Павел баня
Автор: Юлия Попчева
Според чл. 16, ал 1. от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България, националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:
1. сградите, където се осъществява основната дейност на Народното събрание, на Президентството, на министерствата и другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации, на Конституционния съд, на органите на съдебната власт, на Българската народна банка, на Българската национална телевизия, на Българското национално радио, на общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища;
2. входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове;
3. пристанищата, железопътните гари и аерогарите;
4. на вероизповеданията или пред тях.
Снимка: Кметство на с. Бели Извор, общ. Враца
Автор: Юлия Попчева
Под български флаг плава Военният флот на страната, а също и кораби, които са: собственост на държавата; собственост на българско юридическо или физическо лице; за туризъм, спорт, спортен риболов или развлечение, който е собственост на притежаващо разрешение за постоянно пребиваване в Република България физическо лице от страна, която не е членка на ЕС и в някои други по-специфични случаи.
Снимка: Малък плавателен съд на пристанище Варна.
Автор: Йелис Еролова
Градската управа по места поставя Българското знаме и флага на Европейския съюз и на други локации, видими ясно от жителите и гостите на населеното място. Знамена с внушителни размери се развяват на едно от оживените кръстовища в гр. Варна. Кадърът е от главният път свързващ Морската ни столица със селищата по Северното Черноморие, в т.ч. с големите курортни комплекси „Св. Св. Константин и Елена“, „Златни пясъци“ и „Албена“, посещавани от хиляди български и чуждестранни туристи ежегодно.
Автор: Юлия Попчева
Откриваме трибагреника и върху знакови сгради в селата. Тук той се вее над пощенската станция в с. Скребатно, общ. Гърмен, обл. Благоевград. Макар на пръв поглед да изглежда стара и забравена, сградата всъщност има историческа стойност, а в миналото в нея се помещавало кметството.
Автор: Магдалена Славкова
Поставя се в дворовете или на покривите на училища.
Сн. Основно училище в с. Горно Дряново, общ. Гърмен, обл. Благоевград
Автор: Магдалена Славкова
Част е и от оформлението на пространствата около читалищата. Народно читалище „ВИДЕЛИНА – 1865“ гр. Панатюрище поставя празничната си трикольорна премяна в дните около честванията на Априлското въстание. Снимката е направена на 5 април 2022 г.
Автор: Юлия Попчева

 

Знамето се поставя и върху знакови за селището или региона забележителности. Флагът, развяващ се в архитектурния парк „Калето“ на входа на гр. Мездра посреща пътуващите покрай и към града.
Автор: Юлия Попчева
Посреща посетителите на туристически обекти като Етнографски комплекс „Дамасцена“, с. Скобелево, общ. Павел Баня, обл. Стара Загора. Изглед към знамената от камбанарията в комплекса.
Автор: Юлия Попчева
Българското знаме ни приветства на входа на селищата, както в с. Пирин, общ. Сандански
Автор: Йелис Еролова
То привлича погледа ни към табелата, насочваща към селото (с. Пирин, общ. Сандански) и неговият храм. Табела ще откриете на пътя между гр. Сандански и гр. Гоце Делчев.
Автор: Йелис Еролова
Почти повсеместно собствениците на къщи поставят българското знаме на видно място – на фасадата, на покрива или на двора. Кадърът е част от цяла колекция фотографирани домове с флагове.
Снимка: Знаме в двора и каруца с портретни изображения отпред – гледка от китното странджанско село Бръшлян, общ. Малко Търново.
Автор: Йелис Еролова
Дори на пръв поглед изоставени, старите селски домове показват, че животът не ги е напуснал напълно именно чрез знамето, макар и поставено в такава необичайна обща композиция. Дали това е къща на емигранти, прибиращи се рядко? Какво е Вашето мнение.
Снимка: с. Долна Бешовица, общ. Роман, обл. Враца
Автор: Йелис Еролова
Флагът изразява националната идентичност и градския човек. Развят на видно място върху фасадата на панелния блок, той все по-често присъства в урбанизирания пейзаж. Снимката е правена в обикновен почивен ден (а не на Национален празник), в обикновен жилищен квартал на Столицата. Една от множество подобни.
Автор: Юлия Попчева
Понякога и цялата фасада на дома може да се превърне в трикольор, както на кадъра от варненския квартал „Аспарухово“.
Автор: Мила Маева
Дори ловните хижи и заслони в планината приветстват туристите с развяващо се българско знаме, дори да няма домакин, който да Ви посрещне. В не един дъждовен ден „Ловен дом Железница“ е приютявал любителите планинари.
Автор: Юлия Попчева
Тази пейка пък предлага отдих както на посетителите на Хотел 6ато Рила, с. Паничище, така и на случайни минувачи, запътили се към Седемте рилски езера.
Автор: Йелис Еролова
Отново пейка, но самата тя боядисана в цветовете на трибатреника, приветства минаващите край този дом в с. Паничерево, общ. Гурково, обл. Казанлък. А над асмата в двора се извисява и самият национален флаг. Видяхте ли го?
Автор: Йелис Еролова
Националното знаме не винаги е голямо. Можем да го открием дори върху царевицата, продавана по плажовете на родното ни Черноморие.
Автор: Мила Маева
Изплетено за подарък, като част от мартеница, то украсява и кабинет по дентална медицина в София.
Автор: Йелис Еролова
Цветовете на трикольора могат да бъдат ползвани и в композиции от различни предмети. Такъв е случаят с чадърите, създаващи така необходимата сянка в топлите летни дни, с които е известен гр. Пловдив.
Автор: Йелис Еролова
Не случаен е изборът на цветове за буквите изписващи името на гр. Свищов.
Автор: Йелис Еролова
Беседката, оформена от първите две букви на българската азбука, вплита два от символите, с които се гордеят сънародниците ни – националното знаме и езика.
Снимка: Пейка в градския парк в гр. Разград
Автор: Йелис Еролова
С послание за опазване на природата и рециклиране на материали, българското знаме е вплетено в цялостна композиция, изработена от капачки. Тя приветства посетителите на зоокъта в гр. Хаджидимово.
Автор: Магдалена Славкова
В бяло, зелено и червено се изписват и множество указателни табели и надписи на витрини.
Снимка: Българска асоциация на пенсионерите също е от гр. Разград
Автор: Йелис Еролова
Комбинация от цветовете на знамето осветява и прозорците на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – гр. Шумен.
Автор: Юлия Попчева
Българският трибагреник е пресъздаден с балонна украса и на сцената на II Фолклорен събор „Песен се пее, хоро се вие“ – с. Здравец, общ. Аврен, обл. Варна
Автор: Юлия Попчева
Изобразен е както цветово, така и с правоъгълна щампа и върху футболна топка.
Снимка: Хотелски комплекс гр. Хисар
Автор: Юлия Попчева
С уважение към Българските Възрожденци, цветовете на трикольора са ползвани за фон на техните портрети, изобразени на подпорната стена на един от оживените булеварди в гр. Варна
Автор: Йелис Еролова
Национално знаме ползваме и в извънредни ситуации. То е неизменна част от протестите на българските граждани, без значение от техните искания.
Автор: Пламена Стоянова

Откривате ли трибагреника ни на необичайни места?

Смятате ли, че той трябва да бъде част от ежедневието на българина?

Злоупотребяваме ли с поставянето му на локации, които подкопават неговата значимост?

Събуди ли тази изложба у Вас нови въпроси по отношение на идентичността и употребата на флага?

Споделете с нас Вашето мнение.

Можете да се включите във виртуалната изложба с Вашите снимки и истории. Изпратете ни ги на имейл: nie.identities@gmail.com и станете част от общия разказ за българското национално знаме.

Благодарим ви!