Работни срещи – юни 2021 г.

На 10 юни и 29 юни се проведоха поредните работни срещи на екипа на проект „Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите“ (НИЕ). На първата бяха уточнени окончателните параметри на теренните проучвания и бяха финализирани въпросниците за националното представително проучване и за дълбочинните интервюта.

Основните цели са:

  • Проучване на представите на българските граждани за Европа, както и какви са традиционните и модерните представи за “европейското” в географски, културни, социални, икономически и политически перспективи. Също така екипът на проекта ще се интересува от промените на тези представи през последното десетилетие.
  • Проучване на процесите на ре-конструиране на различните идентичности в условията на европейски влияния, интеркултурни взаимодействия и глобализация. Екипът на проекта ще проучи как българите разбират гражданството в рамките Европейския съюз като се имат предвид законодателство, права и свобода на придвижване. Изследване на връзките между национална и европейска идентичност е важен акцент в научното изследване.

На следващата работна среща, която се проведе на 29 юни, бяха дискутирани темите на членовете на екипа, въз основа на които ще се представят доклади на научни форуми и ще се подготвят публикации в реферирани издания.

Те са следните:

  • доц. д-р Албена Накова: Етнически специфики при формирането на национална идентичност
  • гл. ас. д-р Магдалена Славкова: Религиозна идентичност при българските граждани от ромски произход
  • гл. ас. д-р Пламена Стоянова: Идентичност, градена върху пресилен патриотизъм
  • гл. ас. д-р Таня Матанова: Идентичностите/ идентификациите и представите за родина при българо-арменци в България
  • д-р Бехрин Шопова: Религиозна идентичност при българи мюсюлмани
  • д-р Ваня Иванова: Завръщане и идентичност – европейски, национални и локални динамики при мобилните българи
  • докторант Юлия Попчева: Фолклор и традиции като маркери на локална и национална идентичност в национален и европейски контекст